Косите ти... Докосвал съм ги. Много.
Уханни. Гладки. Златни. От сатен.
Не мога без косите ти. Не мога.
Усещам ги. Пилеят се по мен.
Ръцете ти. Държал съм ги в тревога.
И в радост в моите съм ги държал.
Не мога без ръцете ти. Не мога.
Без твоите ръце ще ми е жал.
Очите ти. Оглеждал съм се строго
и влюбено съм се оглеждал в тях...
Не мога без очите ти. Не мога.
Без твоите очи ме мъчи страх.
Ти, цялата... Потребна като Бога –
Единствена. Навременна. До мен.
Без теб не мога. Чуваш ли, не мога .
Без теб изчезвам. Няма ме. Съвсем.
Прекрасни неща, просто прекрасни. Мисля, че е излишно да изнасилвам думите, които и без това не ми стигат. Особено сега.
ОтговорИзтриване