Животът ни е крехък и е кратък.
Животът ни е радост и тъга.
Оставя всеки своя отпечатък,
но слънцето след нас топи снега.
И стъпките, оставени на двора,
изчезват бързо и расте трева...
Тревата пак след нас ще тъпчат хора...
И не че ми е мъчно от това,
но някак си, когато съм минавал
по пътища, довели ме при теб,
животът сякаш съм преодолявал,
уверен, че след мене ще е лед...
Няма коментари:
Публикуване на коментар