Разхвърляна си в мисли и слова.
Разхождаш нервно своите обувки.
Отмяташ кичур. Плачеш след това.
Не помниш как се даваха целувки.
Минаваш покрай мен като трамвай,
невидим съм за погледа ти гневен...
Защо е този гняв? Дали е край
или е пристъп някакъв пореден?
Обичам те. Но мога ли, не знам,
такава безразсъдна та де имам...
Дали не трябва да посрещна сам
прегръдките на идващата зима...
И след зима идва пролет. Ти бъди обнадежден! Не прекъсвай своя полет и ще Я прегърнеш някой ДЕН.
ОтговорИзтриванеГ.ПОПОВ
Дали ще я прегърнеш отново ти не знаеш.
ОтговорИзтриванеДали ще се хванете за ръце както преди?
Но знай едно ти не бива да се каеш.
дори и да не сте отново двама запомни:
Тя ще съжалява пак и пак!
задето те остави..
И прободна рана, в сърцето ти направи.
Никога не ще успее тя да те забрави
Относно предишният коментар пиша отговор:
ОтговорИзтриванеИ въпреки това,
тя не ще успее да го спре
да намери обичта и топлотата
в нечие добро сърце!
На момиче нежно,мило,
като цвете,
на момиче
на което са разперени крилете!
Стефи димитрова!
вие двечките обаче
ОтговорИзтриванене разбирате основният смисъл!
Не е целта тя да се кае и да въздиша по него
целта е той да я забрави!