Поплаках си по мъжки

Поплаках си по мъжки. Не боля.

Така се умилих от думи нежни…

Докато плаках, тихо заваля –

сега е дъжд, а после ще е снежно…

Така се взрях във малките неща,

че всички ми се сториха големи…

По мъжки си поплаках. Есента

поне сълзите няма да ми вземе…