Усетихме се късно.
Поглеждаме се празни.
Във стаята е мръсно.
От себе си се дразним.
Обувките ти вече
от мен са уморени.
Стоя сред тях облечен,
а пак ми е студено.
Изпуснахме момента.
Тук всичко ще оставим.
Ще можем. Сто процента
ще можем да забравим.
Надеждата я има.
А любовта я няма.
Довиждане, любима.
Не можем да сме двама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар