Когато вече си сама

Сега, когато вече си сама;

когато не остана нищо наше;

когато чуваш само тишина

и тъжният й стон сред нощ те плаши;

когато, неразбрала същността

на всичките ми нежности и чувства,

не схванала, че всъщност любовта

е нещо повече от словоблудство,

защо ме търсиш в стари редове,

изписани в младежките тетрадки?…

Вината умножаваме по две,

доверието щом било е кратко.

Сега, когато вече си сама…

Сега, когато няма да ме има…

Една себична, глупава жена…

И много дълга, много дълга зима…