Под бялата ти риза

Познавам те. Под бялата ти риза

така добре познавам този път.

Ръката ми по тялото ти слиза,

обсебена от голата ти плът.

Така добре познавам всяка гънка.

Възбудата ти. Плахия ти пулс.

И осъзнавам границата тънка

до лудостта. Да, знам я наизуст.

Споделянето на телата също зная…

Когато двама сме един във друг,

за бялата ти риза не мечтая –

тя винаги присъства, щом си тук.

Захвърлена, прозираща на стола,

тя също знае колко сме добре,

когато си в прегръдките ми гола,

преди гърдите ти да прибере...