Престанахме да пращаме писма.
Забравихме дори писма да пишем.
Седим на топло. Плахи. У дома.
По другия копнежът е излишен.
Нахлуват само мисли за тела.
Представяме си филми. И сме в роли.
Навън е смог. Или пък е мъгла.
А ние сме сами. Сами и голи.
Така копнея за едно писмо.
Отдавна вече пощальони няма.
Ти мислиш ли за мен у вас? Дано.
А гола ли си? Или си с пижама…
Толкова младост и сила за живот излъчва това стихотворение!Харесва ми!
ОтговорИзтриваненевероятно е
ОтговорИзтриванеОх, директно от главата ми!
ОтговорИзтриванеПрекрасно! :) Просто прекрасно написано.
ОтговорИзтриванеЕ, Лени, няма как да не сме (на) едно (мнение) !
ОтговорИзтриване