Партито свърши. Алкохолът бушуваше във вените й като цунами, което я беше връхлетяло ненадейно в средата на вечерта. ТЯ стана жертва не само на страха си, но и на намерението да потуши този страх с много питиета. Не се отпусна пред НЕГО, а и сякаш изчезна за самата себе си. Беше й лошо. Самосъжаляваше се. Вероятно съвсем го бе отвратила. Олюля се като пумпал, докато пристъпваше към банята. Искаше да повърне. Искаше да се освободи от излишните промили, които нито я направиха дръзка, нито я приближиха повече до човека, когото обичаше. В коридора се чуваха пиянските разговори на познати хора. Знаеше, че са познати, но не различаваше гласовете им. Мислите се блъскаха една в друга, бързаха с ускорените удари на сърцето. Като пред любовен инсулт. Само да можеше да бъде отново себе си. Само да можеше да разпознае гласа му в суматохата отвън. ДВАМАТА трябваше да си кажат много неща. Отлагането на тези думи й се струваше категорично. Завинаги. Когато повърна, зачервените й очи се спряха на огледалото. ТОЙ стоеше зад нея с хавлиена кърпа в ръка. Намокри я. Избърса лицето й. Усмихна й се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар