Тревогите оставям настрана.
Отърсвам се за малко от тъгата.
Разчупвам тази сива рутина.
Излизам. А навън е сняг и вятър.
На Коледа се връща радостта.
Ще хвърля снежни топки във врата ми
и с нежната си бяла красота,
усмихната, за миг ще ме разсъни.
Навън е бяло. Сини небеса.
Акцентите са в кърваво червено.
По Коледа се случват чудеса.
Дано остане чудо и за мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар