Съвсем се бях изгубил. В унес бях.
Изпуших нервно толкова цигари…
Усмихвах се. Не беше точно смях.
Случайни хора мислех за другари…
Очи отворих някак изведнъж.
Огледах се. Не ми е вече сиво.
Снегът е бивш войнишки ситен дъжд –
навсякъде е бяло. И красиво.
С дъжда ли си отиде този сън
или снегът го наваля внезапно?
По детски тичам в преспите навън -
при себе си завръщам се обратно.
На това аз му казвам да намериш вътрешната хармония ,себе си,щастието.
ОтговорИзтриване:") Дано е по-бяло с всеки изминал стих. Макар да обожавам, когато пишеш за тъга.
ОтговорИзтриване