За днес уж бях приключил… Но не съм.
Ухажват ме любовните ти думи.
Рискувам пак среднощния си сън,
ако не ги поканя помежду ни.
Достатъчно е мисли между нас
чрез нашите тела да се прегръщат…
Заспиваш в профил. Аз по гръб – анфас.
Обичам те до мен една и съща.
От думите, останали без дъх,
целуваме се като за последно –
целувката е влажна като мъх,
а мисълта за нея е вълшебна.
Заспивай, скъпа моя. Лека нощ.
Без приказка. От приказка сме двама.
Заспивай. Думите са за разкош,
ако случайно мислите ги няма…
Няма коментари:
Публикуване на коментар