Безшумна любов

Прозорецът отсреща свети приглушено. Съзнанието извиква неясен детски спомен за светулка, която трепти на прага на съня. Но аз не спя. Взирам се в игривата завеса. Чакам онази, която е зад завесата. Насочвам цялата си мисъл.
Всяка сутрин чувствам нейното събуждане. Предугаждам ритуалите й. Оправя тоалета си, пие кафе, вероято изяжда пречепена филия хляб с кафето... Подозирам жестовете, с които върши куп прагматични неща. Върши ги отчетливо и грижливо. Грациозно.
Всяка сутрин виждам как излиза с уверена стъпка. Неотменно с тъмни очила и с коса, старомодно вдигната на кок. Звукът на високите токчета. Тяхната ритмичност. Толкова женствена! Толкова божествена! Така безметежна! Определенията, съдържащи в себе си “ж” й отиват! Живот, жажда и жизнерадост. Жестокост? Жертва?
Да можех да видя очите й! Не, нека си ги представям. Не искам да се разочаровам. Напълно е възможно. Страхът да се погледна в очите й ме кара да се взирам по този начин. Правя го вече отлично. Правя го от много време. Присъствам тихо и тя е свикнала с тази безшумна любов.
Наясно съм с летния флирт. Той е като тънка цигара, която изпушваш на три пъти. Погледите се пресичат за кратко в една точка. Небето и морската шир за миг сменят местата си. Катастрофа в Бермудски триъгълник. После си готов си да се закълнеш, че обичаш и че ще сте заедно завинаги. Завинаги е дума, която обобщава и мимолетното. Следва малко секс, често и на необичайни за това места. Няколко питиета. Разходка с лодка... Точка.
Жената, на която и отива “ж”, ме изважда от състоянието на блажена безтегловност. Онова състояние, в което не се вълнуваш, липсват мисли и си далеч от представата за нещата. Или остават само мислите за нея. Завинаги и тази вечер е дума, която изразява вечност. Предполага се отказ от вредния навик да пушиш. Бързото пушене е опасно. Бързото пушене е просто флирт.
Влюбен съм.
Продължавам да се взирам. За малко ме обърква страхът, че ще изпусна нишката. Влюбването изисква последователност. Не че търся причинно-следствена връзка. Малко интелектуализирам състоянието си на влюбен. Може би съм сноб.
Съсредоточавам се върху ръцете й. Бели са. Много меки и с тънки пръсти. Очарователното докосване на показалеца й. Моята ръка под нейната е по детски беззащитна и необиграна в жестовете. Подвластен съм на желание. Краката ми омекват. Аз съм искан. Завинаги.
Съмненията. Тях винаги ги има. Егото ги блъска право в лицето. Да не сгрешиш. Да не се изложиш. Да не се провалиш. Мисълта, че може да бъде предпочетен друг, те смалява. Понякога те кара да се чустваш нищожен. Често си нищожен. Тогава на помощ идва малодушието. Примиряваш се. Накрая си гневен.
Състоянието на любов е съзерцаване в четири сутринта. Взиране в прозорец. Трезвеност, напук на всички сравнения с питиета и цигарен дим. Аз съм желан. На път съм да бъда опитомен и да изпълнявам желания. Хоп – целувка! Хоп – втора! Мога да правя и челни стойки. Готов съм да се науча на всичко. Аз съм играчка за ръцете й – бели, много меки, с тънки пърсти.
Онзи, който понякога ходи у тях, е странен тип. Носи й цветя. Баламосва я. Подмазва се. Не разбирам как е възможно да се подлага на подобно унижение. Понякога тя го целува. Подигравка. Той очевидно не разбира. Продължава да идва и да се прави на глупак. Завинаги е дума, която стои между мен и нея. Усмихвам се. Аз съм любовно п р и в и л е г и р о в а н / привилегия – Право или предимство, което поставя някого в по-благоприятно положение от другите. - виж Български тълковен речник, издателство “Наука и изкуство” 1997 г., стр.750/. Последната дума е трудна дори за прочит, но е някак пълна и добронамерена. Това ме кара да се чувствам специален.
За секунда мервам силуета й върху тънката завеса. Съсредоточава ме идеята, че мисли за мен. Разговаряме. Ние се разбираме отлично. В тъмното всичко е някак омекотено и леко. Не можем да заспим. Ние никога не спим, защото времето не стига да се обичаме.
Летният флирт... Дори не знам защо се спирам на този въпрос. Толкова е неуместно, че се ядосвам на себе си. През зимата летният флирт има нужда от шуба и червен вълнен шал. Никак не ми е по вкуса. Провиницално е някак. Любовта е гола. Даже леко неприлична. Няма предразсъдъци. Моята любов е толкова съсредоточена и обоснована. Не че трябва да е следствие на някаква причина, както вече казах.
Силуетът й. Очертанията върху парче плат. Границите, в които няма нищо забранено за мен. Привилегията да съм предпочитан.
Изрязвам силуета от завесата. Не искам и друг да го види. Завивам го на руло и го притискам до сърцето си. Моя е. Изключвам телефона. Не искам някой по погрешка да звънне и да наруши покоя. Нашата любов е безшумна. Но и това вече го казах.
Онзи с цветята се появава отново. По никое време. Само сутрин е. Задъхано тича нагоре по стълбите.
Хоп – целувка! Хоп – втора!
Завинаги.