Единственото нещо, което може да убие любовта, е самата любов. Когато същата сложи новото си лице. Предишната избледнява постепенно като петно върху салфетка. И продължаваш напред. Зад гърба ти остава едно съсипано сърце, а пред теб отново в целия си ръст застава очакването. Че този път любовта ще е по-истинска и не толкова съкрушителна. За другия...
„Любов, приготви се да бъдеш употребена!”.
Бившото състояние на влюбеност е унижението, което предизвикваш. То се сипе от гърба ти като тъжни капки, плъзгащи се по дъждобран. Ти не си наранен, болката не стига до теб, а пронизителният писък на другата част от теб се блъска в глухите ти уши. Захлопната врата. Сменена ключалка за всеки случай и умоляването повече да не пристъпват прага ти, излъскан за новата любов. Защото новата любов ще бъде завинаги. До следващата.
Налегнат съм от безразличие. Въпросите, които обикновено се блъскат в главата ми, сега са неми. Не се налага да разсъждавам. Не се налага да руша покоя, който съм си отредил за момент. Цигарите изчезват една след друга. Аз съм фокусник, който изпразва кутията от раз. Така физическото упражняване в пушене съвсем изтрива спомена за теб. Трябва да те забравя незабавно и окончателно.
Навън трамваят се блъска гръмко по извитите от жегата релси и осъзнавам края на август. С август си отива и краткотрайното чувство за синята свобода на морето. С август си отива синьото.
Любовта била ли е синя?
В хладилника има изостанало вино и сирене. Стигат за един човек. Наливам си чаша, взирам се в екрана на телевизора и се опитвам да се насладя на ергенския си отдих. Не ми се отдава, но продължавам да опитвам. Субтитрите се размазани, кадрите се сменят като в калейдоскоп. За какво ми е това вино? Кога съм бил по виното? Всъщност бутилката е останала от теб. Чилийско бяло шардоне. Любовта е шардоне, което изпивам на един дъх. За да се отърва от теб окончателно.
Не искам да отварям шкафовете, за да не попадна на твои или съвместни вещи. Защото ми се иска нашата съвместност да е приключила. Въпреки това попадам на дисковете на Майкъл Франкс. Оставила си ги, за да ми напомнят за теб? Едва ли. Те са общи и аз ще положа нужното усилие да забравя за твоята половинка в тях. Загасвам телевизора, пускам Майкъл Франкс и изхвърлям празната бутилка в кофата за боклук.
Добре дошла, приятна и лека самота. Как си? Какво се случва с теб? Не съм те имал толкова време. Припомни се. Искам да ти се насладя изцяло преди до мен да седне следващата голяма любов. Тя ще има вкус на мускат. Предполагам, че ще е така. С остатъчен дъх на горски плодове.
Самота, искаш ли да ти изпея песен? Не съм пял от години и поривът да го направя е почти неудържим. Заради Майкъл Франкс идеята ми се струва леко глупава, затова ще замълча, отдаден изцяло и единствено на теб. Самота, ти при кого беше последно? Какво чу от него? Колко време остана?
Очакването. Онова, което предстои, ме изпълва с иронична радост за другото, което тази вечер оставям зад гърба си.
След малко смятам да си легна. Приятелската прегръдка на Морфей ще ме отнесе в света на пухкавите сънища. Там където любовта няма много лица и вкусове. Там, където опиянението от нея не свършва, въпреки изпитите чаши вино.
Оставям вратата отключена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар