На К. /Защото думите, които изрече, ме накараха да си спомня за пепелниците /а те могат да пазят тайни//

В онзи смешен бардак ти ми каза...
Да, в онзи тъжен и смешен бардак
любовта зашлеви самотата ми.

Припомних ревността - веднага;
Тревогите - веднага - преговорих
/защото съм прилежен егоист/...

А после - ти и аз.
Едно бистро.
Кафе.
И бира.
Как думите ми напосоки се лутаха към теб...

И още не разбирам
това нелепо тържество на болката,
че помня да обичам!