.....

Душата се превива на кълбо -
Дъждът /за да го има/ на Вятъра се кланя;
Цветя потъпквам -
босите крака
с полепнала по тях роса се втурват в Огъня;
Остава ненаписан стих -
мълчание за нещо предстоящо -
един недообмислен щрих,
от който се започват устните,
а всъщност се рисува Разум.