вторник, 23 февруари 2010 г.

CHILLOUT ЛЮБОВ

В понеделник любовта е прецизна. Става рано, взима душ, пие кафе. Обичайна е, преднамерена, с отработени жестове. Прави се на разсънена. Гледа новините в осем, сякаш е обезпокоена от своята праволинейност и зависимост. Опитва се да бъде аналитична.
Чувството за вина от безметежните петък и събота вечер за малко се смесва с цигарения дим в стаята. Затова запалва още една цигара. Дали не е прекалено суетна? Дали не обича от суета? Поглежда се в огледалото. Изпитва задоволство от това, което вижда. Слага още малко червило. Сега е съвсем наред.

Скача в колата и потегля към офиса.
В понеделник любовта е трафик. Разменя кратки погледи през стъклото и тактува с пръсти по волана.
Рано е за обаждане. Още е твърде рано за “Обичам те”! Нека стане обяд.
Дърветата жълтеят. София през есента е добронамерена. Подхожда й. В есенният понеделник любовта е кестени.

Влиза с уверена стъпка в офиса. Поздравява. Разменя две – три заучени реплики. Трака по клавиатурата, иска да е съзидателна и добра в това, което върши. Конфликт между разума и душата. Неискреност, която изисква съсредоточаване в черните буквички, които реди на екрана.

Понеделник по обед. Разговорът е обичайно мил. С времето става все по-кратък. Засега усещането е старото. Секундите, часовете, дните... Трябва ли да бъде притеснена? Какво ще променят те? Интонацията ще остане ли същата или звуците ще започнат да вибрират на друга честота?
Мисли, че е откровена. Сега. За после не е категорична. Чува гласа отсреща и още не долавя причина за съмнения. Обичам те! Сега.

Любовта не слага официална рокля в понеделник вечер. Предпочита парче пица и бутилка вино. Шумът на много хора я кара да се чувства анонимна. Наслаждава се на егоизма си. Така е хлопнала врати за всички, че дори сервитьорът се суети около нея като мъж, който никога не я е срещал досега. Кученце, което се опитва да заслужи храна.

В десет вечерта любовта е chillout, ароматно уиски и ръце, които се докосват. Бяло канапе и приглушена светлина.
За миг съзнанието се замъглява от съмнение за наизустеност. Вслушва се, втренчва се – вибрациите са си същите. Думи за изминалия ден. Думи за отминалия уикенд. Думи за утре. Всичко е наред.

Ще се видим в сряда. По същото време.
Дори целувката за лека нощ е също толкова приятна и желана.

Любовта се прибира приятно уморена, леко смутена, че всичко е по старому. С надеждата, че няма да се промени.
Отново се поглежда се в огледалото. Така, докато й свърши червилото...

Няма коментари:

Публикуване на коментар