вторник, 23 февруари 2010 г.

Тънки токчета

Когато съм между краката ти, изпитвам спокойствие. Онова спокойствие, което те кара да сънуваш с отворени очи. Наслаждавам се на ритмичното потропване на тънките токчета. Днес си с червени обувки. Страстта е надделяла. С каква мисъл се събуди сутринта?
Отричам романтиката, защото я нося в себе си. С теб романтиката може да бъде дефинирана и това ме прави малко свит, защото изпадам в противоречие. Настанило се между теб и мен, собственото ми краткотрайно чувство за свян има илюзията, че ще бъде вечно. Това те кара да се усмихваш, а мен хвърля в непонятната нужда да бъда подчиняван. Игра, чиито правила не сме написали, защото е измислена от нас и за нас.
Днес си с ново червило. Отива ти. Цветът е неопределен, но определено сладострастен. Искам да го вкуся и да взема от дъха ти. Знам, че сега това е невъзможно, тъй като трябва да изглеждаш самоуверена. Излишната показност на желанието пречи да държиш нещата под контрол. След шест вечерта копнееш да бъдеш контролирана. Да се оставиш на ръцете ми, на целуването и на мълчанието, което носят след себе си всичките ми целувки. Тогава преставам аз да бъда подчиненият. Играта изисква смяна на местата малко преди да настъпи вечерта.
До шест не мога да те оставя сама. Ревнувам те. Роб на древногръдска богиня. До шест аз съм само шаблонно сравнение. Любовта може да бъде шаблонна. Тя може да бъде всичко. Поради тази причина не възразявам срещу алтернативата да изглеждам скучен за нещата извън теб. Днес си особено делова. Отива ти.
Преди да се настаня удобно между краката ти, смятах притежанието за нещо егоистично и глупаво. Сега, когато те притежавам в пълния смисъл на думата, не искам да оставам извън теб. Окрилен съм от желанието да бъда твое продължение. Продължение на тялото ти и на мисълта ти. Хермафродитно състояние на любовта. Освен че може да бъде всичко, истинската любов е най-вече хермафродитна. Нашето състояние на любов не може да бъде анализирано.
Все пак, с каква мисъл се събуди сутринта?
Докато пресичаш улицата, за миг виждам отражението си в една витрина. Колко мъничък изглеждам. Направо невидим. Само ти знаеш, че съм с теб.
Преди да се настаня удобно между краката ти, виждах половината от теб. Другата ти половина сякаш не искаше да излезе на показ. Аз съм аксесоарът, който те подчертава. Твоето невидимо бижу, което те прави още по-прелестна. Аз съм скритото удоволствие да крачиш с високо вдигната глава, като будиш благородна завист у другите. Тези, които искат да приличат на теб, не знаят, че е невъзможно и не спират да ти подражават.
Днес си неподражаема като вчера.
Често си мисля, че денем съществувам само между крачките, които правиш. След шест имам лице и мога да разсъждавам самостоятелно. До тогава и през ум не ми минава да бъда обозначаван. Не виждам смисъл, защото смисълът си ти. Всяка вечер се появявам все едно за първи път. Все едно за първи път докосвам ръцете ти и вдишвам аромата на косите ти. Първа целувка.
Спокойствието между краката ти ми дава възможност да бъда търпелив в очакването на вечерта. Вечерта, когато всичко, свързано с любов, става по-осезаемо и определимо. Тогава мога отново да те прегърна в себе си и да те целувам. Докато си почиват уморените ти обувки…

Няма коментари:

Публикуване на коментар