Вдовицата в бяло

Бодвам десетте покълнали семенца марихуана. Разсадът стана добър. Първо „вдовицата в бяло” ще извие крехка снага. После ще си има ръчички и краченца, които ще се полюшват на вятъра – прането на мама. Накрая, когато снагата се извие достатъчно силна, а листата започнат да оказват съпротивление на вечерния бриз, стръковете ще бъдат отрязани, листата сортирани, а накрая внимателно изсушени.
Когато узрее достатъчно, че да стане годна за свиване в цигарени хартийки, тя ще е моята любима. Една дръпка сутрин, три дръпки вечер - преди лягане. Онзи домашен комфорт, който измества понякога сериалът по Нова телевизия. Любовницата, която никога не казва НЕ. Моята дама.
Докато бъде отгледана и стане готова за употреба, „бялата вдовица” е застрашена от куп случайни и неслучайни катаклизми. Виждам гризачи да ръфат корените й, насекоми да снасят яйца върху крехките й листенца. Виждам тъпо хлапе да изскубва стеблото й, за да демонстрира начало на нелепо юношество. Виждам слънцето да я изгаря, а небето да я дави в безмилостен дъжд. Виждам апартейд, скинхедс, празни кутии от кока-кола, резултати от парламентарни избори, вой на линейки, претъпкани плажове с туристи, ягоди, сметана, лук и плевели... Виждам толкова опасности, че отсега заобичвам бъдещата си любовница. Обичам предварително. Предварителна любов за последваща отдаденост.
За да не полудея, набирам Бубето по телефона: Как си? И аз. Пак ли? Колко се харчи? Не е за мен. Добрe де, дай две.

Тишина.

Моята „бяла вдовица” иска да бъда зависим от нея. Знам, че иска. Да й се отдам изцяло, без предубеждения и безсъзнателно. Да се втурвам с нея в неизвестното, където няма пътища, спирки и разписания на влакове. В онази неизвестност, която придава ярки цветове на форми, състояния и мисли. И дори да осъзнавам, че е НАМИСЛЕНО от нейна страна, аз не искам да се дърпам. Лесна плячка съм. Лек за обладаване, ефирен в чувствата, готов да бъда зависим от нея. Аз съм леснодостъпен любовник.

Hi, lover boy!

Бодвам десетте покълнали семенца марихуана. Разсадът стана добър. Десет малки холандски семенца, купени за осемдесет евро от най-добрия кофи – шоп. Магазин за любовници. Магазин за трепети и екстаз.

Трябва да загрея кафе – машината. Още спиш, облечена в тениска с надпис “AC DC”. Машината не работи и това е перфектен повод да сляза до бистрото, за да не гледам физиономията ти. Ти коя беше? Какво правиш още тук? Облечена в моята стара тийнейджърска тениска? Мислиш, че е интимно? Мислиш, че е приемливо за мен?

Тишина.
После се спъвам в едната ти обувка, захвърлена курвенски в коридора. Даже токчето е счупено, за да е класическа гледката. Как да те обичам? Колко още да те обичам?
Хлопвам входната врата зад гърба си така, сякаш никога няма да се върна обратно. Улицата ме посреща приветливо, времето е свежо. Времето е пълно с изненади и възможности.
Разсадът стана добър.

Hi, lover boy!