петък, 7 септември 2012 г.

Лудост


Почти усещам вече лудостта.
Започва като скоч да ме изгаря.
По вените разнася я кръвта.
Не ме докосвай. Да не те опаря.

Изчакай малко. Мъничко задръж.
По теб е тази лудост, то е ясно.
От любовта да полудее мъж
сега е нещо рядко. Но прекрасно.

Ще бъда твой. Въпрос на часове.
Но рано е да ме докосваш още.
За теб са всичките ми бесове.
Гальовни денем. Непослушни нощем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар