неделя, 16 септември 2012 г.

Дъждът дойде


Дъждът дойде. Не ти го бях обещавал. Ти също не ме предупреди. Настигна ни ненадейно, като първа любов. Капките вода сякаш напоиха общите ни спомени и те изведнъж станаха осезаеми като гъба – набъбнали от нежността на септемврийския порой. Още сме двама, но това не пречи да вървим един към друг. Зад нас остават любими места и думи. Пред нас са локвите, които ще прескачаме усърдно като деца, невинни в своята неосъзната предопределеност да обичат. Този дъжд е нашата невъзможност да бъдем разделени. По това време на годината просто обозначаваме смъртната готовност да останем заедно. И никога под чадър. Важно е да бъдем мокри.

Няма коментари:

Публикуване на коментар