четвъртък, 27 септември 2012 г.

Преди да стане време за чадър



Прииска ми се друго. Не посмях.
За малко ми се щеше. За минута.
Понякога и любовта от страх
остава за молитвите нечута.

А исках само малко по-добър
в обичането си към теб да стана.
Преди да стане време за чадър.
За малко. Щяхме пак да сме си двама.

Представих си, че нежността у мен
възторжено ще гръмне като песен.
Септември си отива и след ден
наистина ще бъде вече есен.

Е, нищо. Аз и ти, и есента
достатъчни сме. Другото мечта е.
Излишно е да плашим любовта.
От рутината и от възрастта е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар