вторник, 25 септември 2012 г.

За да те обичам повече


Увисвам по средата на деня като махало на часовник. Съзвучието от клаксони заглушава мислите за теб. Полюшвам се в безтегловността да те притежавам. Някакви птици прелитат над главата ми. Сякаш са изрязани от гланцово блокче. И те изглеждат нереални. Отнякъде детска ръка изрязва и едно синьо небе, за да заприлича съвсем на кич. После изрязва и майка си. Вероятно от любов.
В момента моята любов към теб е часовник. Зъбните колела са спрели, за да си починат, а с тях и аз. Чакам те, увиснал между часовете. Часовете, които минават бързо, защото сме решили да впрегнем времето в своя полза. Всичко се побира в една малка черна точица. Дете, майка му, птици, небе и твоето очакване  – Големият взрив, който ще задвижи механизма на големите зъбни колела в големия часовник. За да те обичам повече. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар