събота, 22 септември 2012 г.

Не са забрава устните ми


Не помниш ли? Любовната печал
е близка до студената забрава…
На мене лично много ми е жал.
Обичах те. Невинен бях тогава.

Обичам те и днес. Невинността
отдавна си отиде. Ти остана.
Създадохме си навик в любовта.
От навика боли ни като рана.

Но как не помниш нищо от преди?
Това ли от тревоги те спасява?
Навсякъде са нашите следи.
От нас все нещо винаги остава.

Не са забрава устните ми, не.
Те още уморено те целуват.
По твоите изящни колене
докато дишаш, все ще съществуват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар