петък, 21 септември 2012 г.

Облаците на тъгата


Времето се натъжи, поплака дъждовно, но облаците на тъгата така и не си отиват. Едва отваряме очи. Едва се целуваме. Само ръцете ни не престават да са една в друга. Студът навън е толкова истински, че оставаме вцепенени в леглото, което ухае на теб и мен – топло, уютно и сигурно. Леглото в края на септември се превръща в наше убежище. Леглото в края на септември е онази непоколебима готовност да останем заедно, докато чуваме стъпките на съседите по външното стълбище. И двамата не харесваме дебелите дрехи. Шаловете и останалите аксесоари са само извинение за неудобните сака, якета и шлифери. Избираме да останем голи. Поне за ден-два. Когато облаците на тъгата ще се разсеят от силата на есенния вятър. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар