понеделник, 17 септември 2012 г.

Внезапно като гръм


Осъмнах с откровения. Така
внезапно като гръм ме сполетяха.
Заляха ме със сила на река,
и сладки - точно като тебе - бяха.

Разбрах, че ти си всичко на света –
септември и дъждът му с всяка капка…
Осъмнах с мисълта, че любовта
за нас не може да остане кратка.

Така внезапно - точно като гръм -
нахлу желанието откровено
да бъда с теб наяве и насън,
като че ли ще бъде за последно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар