Тъй както могат капките роса
калинките по изгрев да привличат,
така се губя в твоята коса,
защото на тревата ми прилича.
Полегна ли на леката ти гръд,
разхождам ли ръцете си по нея,
като калинките съм всеки път –
щастлив съм. Благодарен. И се смея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар