понеделник, 30 юли 2012 г.

Леката ти гръд


Тъй както могат капките роса
калинките по изгрев да привличат,
така се губя в твоята коса,
защото на тревата ми прилича.

Полегна ли на леката ти гръд,
разхождам ли ръцете си по нея,
като калинките съм всеки път –
щастлив съм. Благодарен. И се смея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар