Умора по време на сън

            Изхабих съня ти. Рискувам да стана досаден и предсказуем в намерението си да те обичам завинаги. ЗАВИНАГИ е дума, която не харесвам, но тя е натрапчива, колкото присъствието ми в твоите сънища. Няма измъкване от мен. Целувките ми са по теб, дори дъхът ми остава по бялата ти кожа дълго, след като отвориш сънените си очи. Пръстите ми едва те докосват. Но мислите бушуват като ураган и правят съзнанието ми все по – зависимо от необходимостта да си ВЕЧНО до мен. С мен. В мен.

            Давам си сметка, че е възможно любовта ми да те измори. Вярвам, че любовната умора е най – сладка. Когато човек се уморява от желания, става по – снизходителен, почти благороден. Сега, докато спиш, аз нашепвам думи, които те карат да се усмихваш. Все още те карат да се усмихваш. Докато се усмихваш насън, аз съм спокоен, защото ми се струва, че започвам да подразбирам БЕЗКРАЙНОСТТА. Твоят сън е спирала, по която НЕПРЕКЪСНАТО се изкачвам – бавно, но убеден в желанието, което изморява.

            Любовната умора е усмивка по време на сън.