Седни до мен, Мадлен

Защо и днес тъй тъжна си, Мадлен?

Налях ти вино. Ето, заповядай.

Вземи си чашата. Седни до мен.

Тъгата си пред мене изповядай.

Ще чуя всяка дума. Всеки жест,

докато ми споделяш, ще попивам...

Ужасно рано е. Едва е шест.

Споделя ми, а аз ще ти наливам...

Със виното и в моите ръце

тъгата се смалява неусетно...

Ще милвам бавно твоето лице,

а после и вечеря ще ти спретна...

Все още влюбен съм във теб, Мадлен.

Вземи си чашата. Седни до мене.

В тъгата си ти притежаваш мен.

Останалото е въпрос на време.