.jpg)
От сбъднати молитви ме е страх.
От думите, изричани по тъмно.
Какво ли не видях и не разбрах,
щом идваше моментът да се съмне.
В живота ми се случи първо ти.
И станаха годините любовни…
В началото звучеше като стих.
Сега са монолози. Все отровни.
Сега, дори и късно през нощта,
внимавам за кого и как си мисля…
Дори да си отиде любовта,
ще трябва някак си да я измисля…
Няма коментари:
Публикуване на коментар