Твой съм. Цял.

Намерих те. Изгубена. За мене.

Самичка. А валеше силен дъжд.

Не ни събра навъсеното време.

Разбрах, че ти си моя отведнъж.

Избърсах те с памучната си риза,

а с устни и лицето ти попих…

В очите ти погледнах се отблизо

и нищичко от тебе не спестих –

разказах ти за всичката умора,

докато сам към тебе съм вървял…

Сега не ми е нужно да говоря.

Намерих те. До мен си. Твой съм. Цял.