сряда, 18 юли 2012 г.

Твой съм. Цял.


Намерих те. Изгубена. За мене.
Самичка. А валеше силен дъжд.
Не ни събра навъсеното време.
Разбрах, че ти си моя отведнъж.

Избърсах те с памучната си риза,
а с устни и лицето ти попих…
В очите ти погледнах се отблизо
и нищичко от тебе не спестих –

разказах ти за всичката умора,
докато сам към тебе съм вървял…
Сега не ми е нужно да говоря.
Намерих те. До мен си. Твой съм. Цял.

2 коментара:

  1. ти си абсолютен ташак... съжалявам за откровените думи

    ОтговорИзтриване