Отиваш ли си? Рано е. Не тръгвай.
Не ни остана време за тъга.
С добрата си усмивка не залъгвай
очите ми. Те искат теб сега.
Аз исках още много да ти кажа.
Тепърва исках всичко да ти дам.
Отиваш си. Но как ще го разкажа?
Ужасно е да си разказвам сам.
Най-страшната причина да те няма…
Прости ми, Господи, не съм готов…
Отиваш си, за да останем двама
в душата ми. Това е свръх любов.
Дано и ангелите осъзнаят
какво е да се будиш през нощта
в огромното легло сред празна стая,
когато си отидеш със смъртта…
Няма коментари:
Публикуване на коментар