Втори първи път

Обичам те за втори първи път.

Това е. Всичко друго няма смисъл.

Докосвам ли прохладната ти плът,

безброй поеми сякаш съм написал.

Ненужни са суетните кавги.

Ненужни са ядосаните думи.

Най-важни са дъждовните дъги,

дори когато те са помежду ни.

Сега разбирам – за да сме отвъд

опасността да станем безразлични,

обичай ме за втори първи път!

И нека да е лично. Много лично.

Животът е стъкло. Или дъга.

Пропука ли се, е непоправимо.

За втори първи път си с мен сега.

Дъга е. Нищо че ни чака зима.