вторник, 23 февруари 2010 г.

Love


Мръсните мисли нахлуват в главата ми и ако бях поне мъничко свенлив, бузите ми щяха да станат червени като вътрешността на диня. Първичната страст да те обладая. Животинският инстинкт да бъда в теб.
Искам всичко от теб. Искам да те притежавам до степен, правеща невъзможно съществуването ти за друг. Да си кръвообръщението ми. Глътките въздух, без които дробовете ми ще изсъхнат. Сълзата в окото ми, когато реша, че е възможно да заплача. Корените на косата ми. Ако правя всички тези сравнения, то е защото невъобразимо искам да те чукам, но ми се ще да прозвучи по-невинно, по-дискретно.
Ще се изчукаш ли с мен?
Свивам една трева, за да търся метафори. Знам, че съм вулгарен. Знам, че искаш да съм вулгарен, защото това те възбужда. Ти си неосъществена курва. Всяка жена носи курвата в себе си. След малко, когато тревата обладае всяко кътче от мозъка ми, ще се впусна в бездните на сравненията, но дали ще имам смелостта да ги изрека на глас?
Понякога ми се иска да извършиш нещо, от което бих се срамувал. Нещо толкова долно, че да ми даде основание да бъда наистина груб с теб. Защото и сега ми се иска /на кого не му се иска?/, но някак продължавам да бъда благоприличен. Още мога да се контролирам. Докато ме хване джойнтът.
Колко страстно ме обичаш? Докъде би стигнала заради мен? Питам се, колко унижения можеш да изтърпиш в името на това, да ме имаш САМО ЗА СЕБЕ СИ. Защото и ти си егоистка /кой не е?/ и смяташ, че можеш да бъдеш по-властна в копнежа си към мен, отколкото в стремежа да обичаш себе си ПРЕДИ ВСИЧКО.
Обладала си ме до степен, в която не мога да дишам без белия ти дроб. Виждам нещата около мен през твоите очи. Сега не знам, дали докато пуша трева, мозъкът ти няма да пощурее вместо моя, да ми разгониш фамилията с думи или с НЕПРИЛИЧНИ действия. След такова заобичване от твоя страна отдавна престанах да мисля прилично. Та ще се изчукаш ли с мен?
Дори котката е усвоила маниерите ти. Лежи срещу мен, просната като парцал на слънце. Само дето е девет вечерта – онова мъртво време, което не става нито за гледане на телевизия, нито за питие. Време, в което се мислят глупости и се търсят оправданията за тях. Затова реших да свия тази цигара. Да съкратя времето поне до десет.
Смея се. Тревата ме е хванала. Представям си, че като умел риболовец хвърлям въдица и ти се хващаш на малката кукичка като рибка. Ще ми се да си също толкова тъпа, за да нямам скруполи в ЖЕЛАНИЕТО си да те притежавам. Да те хвърля в тигана за вечеря. Да те изям. И отново да останеш в мен. Да, в червата ми, но в мен. И осъзнавам невъзможността да те отделя от себе си. Другата ми половина.
Желанието да бъда циничен и груб към теб ме изоставя така бързо, както и дойде. Знам, че трябва да повярвам в любовта ти. Знам, че ти си НЕИЗБЕЖНО СВЪРЗАНА С МЕН. Ние сме като онзи ключодържател, разделен на две. В едната половина пише “LO”, а в другата “VE”. Едната половина е в теб, а другата в джоба ми и аз не спирам да се страхувам, че съм я загубил.
Котката се протяга и мърка, сякаш чувам теб в мига, преди да се събудиш. Поглежда ме проницателно и е готова да бъде в ръцете ми. Разнежвам се. Дори тревата не действа, когато ставам, за да я взема в обятията си. Джойнтът не беше качествен.
Не съм убеден, че искаш да бъда ВУЛГАРЕН С ТЕБ. Просто понякога се чувствам слаб да устоя на твоята привързаност. Но често забравям, че съм твое продължение, че съм другата половина от цялото. Затова ми се ще да се оправдавам. И да бъда оправдан.
LOVE.
Ще се любиш ли с мен? Завинаги?

Няма коментари:

Публикуване на коментар