вторник, 23 февруари 2010 г.

Сериозно заключена

Погребение. Води се разговор. Баща ми е жив. Бият ме. После падам от третия етаж. Счупен глезен.
„Много те обичам! Няма да се връщам”. Една година връзка с НЕГО. Замерва ДРУГАТА с камъни. После й купува ротативка, за да си пропилява парите. ДРУГАТА е Анжела.
Майка ми държеше улица – пет магазина и пет кафенета.
АЗ се казвам Анастасия. Ася. Атанаска. Имам и фамилия. Панайотис. Панайотова.
Майка ми е с цялата полиция. Страх от кучета. Кралски дог и доберман. Приех ги. Имам ужас от кучета.
Майка: Моля те! Извинете! Грешка. Припознала съм се. Не съм свикнала да те гледам с дрехи.
Полудявам. Разбива се врата. Кучетата скачат. Само на шестнайсет съм. Ученичка. Взимат ме. Бягам. Розов клин, яке от пясъчна коприна до коляното. В Пловдив съм. Сновем по дискотеки. Гадже. Къде? Бягам. Хващат ме.
НЕДЯЛКО.
Живея на „Орфей”. Вкъщи. Той звъни. Искам вестници. Заигравам се по витрини. Изкъртил е вратата.
Майка: Ще му разгоня фамилията!
Той: Няма право да влиза!
Пак ме бие. Бягам в София. Ж.к. „Красно село”.
Купувам череши. Намира ме. Слага ме в багажника. Здравей отново, Хасково. Забременявам – два пъти. Инсценирам аборт на Пампорово.
Сериозно заключена. Този път у тях. Ще раждам /лъжа го/. Подкупвам съседката с пари. ТЯ урежда аборт.
Четвъртък е. Ден за абортиране. Мога да отсъствам само между 13.00 и 15.00.
Къдрава жена: Елате в 15.10!
Не мога /казвам/, по това време съм сериозно заключена.
А аборт? Къдравата склонява за 14.45. Без упойка. Бързам. Налага се да се прибирам веднага след това.
Боли. Халюцинирам. Луда съм. Изсипана в носилка. Облечена в риза /бежова, на вафли/. По бикини. С обувки. Престилки липсват. Тръгвам да стъпвам. Вървя към съседката. Чакала ме е.
В 15.30 съм на „Кърджалийска”. „Орфей” ми липсва. Но и това е улица.
Той: Откъсвам ти главата!
Припадам. Съседката също.
Съседката: Ти не знаеш...
Репликите свършват. Чака да се свестя, за да знае какво да каже.
Бях в болница /казвам/, лошо ми е. Паднах на лед. Инженкция за задържане. Отлепи ми се плода...
Съседката: Страшна история!
Десет дни той ме води на инжекции. Мисли, че има какво да задържам. А! Спонтанен аборт /викам му/.
И правя агенция за модели. Присвоявам къщата с часовника на цигарената фабрика. Подиум. Кастинги. Дефилета. Корици на списания и проценти от чужди агенции.
Отключена.
На осемнайсет съм.
Чукам се с ЯНКО. Няма измъкване от НЕДЯЛКО. Романс с ЯНКО. ЯНКО се развежда. Охранявана съм цели две години. Станала съм на двайсет. Решавам да забавя положението. Защо? Защото няма музика.
И тръгвам по бялата осова линия. После забързвам. Тичам. Бягам. Към бар „Мелодия”, където децибели взривяват тъмното. Към свободата на нощта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар