сряда, 24 февруари 2010 г.

Те

Изтръпват като пръсти всички дни.
Желанието спря да ме ухажва.
Изнизаха се всички до един -
онези всички, дето се обаждаха!

И по-добре без тях, защото с тях
усмивката бе някак преднамерена.
Но точно в преднамерения смях
намериха ме свой и достоверен.

Сега се лутат някъде в нощта
сред други непознати близки.
Пияни, слобовлудстват с любовта,
и смятат, че са много истински.

След уискито и малко кокаин
твърдят по старому, че се обичат,
но щом се отрезвят със аспирин
един от друг отново се отричат.

Забравих вече как вали дъжда
и как цветята могат да говорят...
Изгубен в непонятна суета,
загърбих толкова невероятни хора.

Но, вижте, ще се върна пак!
Секунда само и ще се съвзема...
Простено е да си голям глупак
когато си глупак за малко време.

И пак ще се усмихвам от сърце,
и пак ще съм добър и неподправен -
ще върна истинкото си лице,
в момента и от мен дори забравено...

Няма коментари:

Публикуване на коментар