сряда, 5 декември 2012 г.

Авторът, авторът


               Истерията. 
              Лудостта, че няма причина. Следствието е незаконното дете на действия, които остават в тъмното. Тъмнината оправдава. Тогава си невидим. Невидимите нямат нужда да бъдат порицавани публично. 
       Публиката винаги има аргументи. Не винаги има аплодисменти. Там, където тя разпознава себе си, може да е непрогледно като в задник, но тя се чувства уютна и сигурна. Авторът е този, който винаги го отнася. 
            Истерията познава псувните добре. Лудостта се кикоти като беззъба проститутка, но също е добра в подробностите за майка ти. 
           Всеки има нужда от публика. Ръкопляскането се чува в тъмното. Когато авторът не псува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар