неделя, 2 декември 2012 г.

Аргументът да съществувам


АРГУМЕНТЪТ ДА СЪЩЕСТВУВАМ

            Промъквам се между дъждовните капки, за да стигна до теб. Всяка капка вода е желанието да те имам. Всяко желание да те имам е аргумент да съществувам. Има ме заради теб.
            Когато стъпя в локва, образът ти се криви в концентричните кръгове на водата и аз се страхувам да не изчезнеш преди да съм те приближил достатъчно. Като малък хвърлях плоски камъни в езерото. Още от тогава имам този страх. Затова се старая да избягвам локвите.
            Лавирането под дъжда е трудно нещо. Сякаш танцувам. Отстрани напомня любовния танц на мъжкия, който ТРЯБВА да се хареса на точно определена женска. Ромонът замества ръкопляскането. Лавирам, все едно от това зависи животът ми. И той наистина зависи.
            Концентричните кръгове отслабват, стават все по-редки и лицето ти отново добива ясни черти. Виждам очите ти. Очакващи са.
            Спирам да се движа. Нека ме намокри. Когато стигна до теб, искам да те помета в копнежа да бъдем заедно като вода, отключила стихията в себе си.
            Идвам. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар