четвъртък, 6 декември 2012 г.

В умората ти винаги си с мен


До скъсване се трепах да обичам.
И до припадък влюбен в тебе бях.
Сега за друг си „моето” момиче.
За друг е вече звънкият ти смях.

Захвърлен съм. Ненужен като пръстен,
омръзнал на любимата ръка.
Дори пред себе си вървя на пръсти.
Почти не дишам. Все ще е така.

Дано си негова. Дано те има.
Щастлива да си. Мене остави.
Дано те топли нощем, идва зима.
Аз явно не успях в това. Уви.

До скъсване бях с теб. До изнемога.
Ах, Господи, така съм уморен…
Без тебе мога. Мога ли? Не мога.
В умората ти винаги си с мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар