понеделник, 10 декември 2012 г.

Студ


Снегът е само бялата печал
по някоя забързана раздяла.
Дори до края да си се раздал,
не винаги страстта остава цяла.

След ледените стъпки на жена
отекват тъжно скърцащите звуци,
които търсят малко топлина
във нечии замръзнали юмруци.

Снегът е тишината. Самота.
Начало. Край. Умора и утеха.
Отиде ли си вече любовта,
не топли никоя дебела дреха.

Но ти си с мен. Това е като сън.
За други двама е снегът на двора.
Не трябва да излизаме навън.
Снегът красив е. Но разделя хора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар