четвъртък, 27 декември 2012 г.

Там


Аз няма да запомня твърде много неща. Не вярвам във времето. Забравата е другото лице на пространството. Там, където се срещнахме. Там, където ще се забравим. Мястото на нашата непрестанна умора да се обичаме.
Няма да запомня книгите и техните автори. Няма да мога да цитирам откъси. Ще се отърся от сюжетите на любими филми и няма да ги разпознавам по заглавия. Там, където съществуваме в спомени и мисли, математиката не е добре дошла.
Ще искам да се върна. Там, където съм целунал за първи път. Само ще го искам. Направя ли го, всичко ще отиде по дяволите, защото ТАМ със сигурност нищо няма да е вече същото. Част от теб ще се рее сред цъфналите люляци. Иронията е в това, че сега дори не харесвам люляк. Но ще се опитвам да си припомням пролетното му ухание.
Ще затварям очи и ще протягам ръце напред. Като в игра на сляпа баба. Пипнешком ще се придвижвам напред в безкрайното пространство, защото очакването остава. Очакването е надеждата, че всичко, което предстои, си струва. Там.

Няма коментари:

Публикуване на коментар