неделя, 23 декември 2012 г.

Бъдни вечер


Отива си декември. Не боли.
Претръпнали в тревогата сме вече.
Навън е зверски студ, но не вали.
Приготвяш масата за Бъдни вечер.

На Бъдни вечер ще сме ти и аз.
И в Коледата има нещо тъжно.
От малък плача – като мъж – без глас,
затворен в собствената си окръжност.

Отидоха си хора и съдби.
Надявам се, че лошото приключи.
Ще бъдем по-щастливи. Може би.
Все нещо мило трябва да се случи.

Навън е лед. Животът сякаш спи.
Замръзнал е под снежната покривка.
Добре че празнично до мен си ти.
Така ме топли твоята усмивка.

Наздраве, Коледо. Добре дошла.
Не искаме подаръци и свещи.
На масата ни тихичко ела,
за нас е важна зимната ни среща,

понеже от натрупана тъга
забравихме да бъдем милостиви…
Наздраве, Коледо. Едва сега
припомняме си, че сме още живи…

Няма коментари:

Публикуване на коментар