Утре циганското лято ще си отиде. Ще събере катуна си набързо и ще замине, оставяйки след себе си купчина въздишки и несподелени вечери. Не ценим достатъчно вечерите. Изпиваме ги егоистично до дъно. Сами.
Есента най-после ще има повод да празнува. Шаловете ще се увият около хладните ни рамене и примирението, че денят е омалял, ще ни придаде по-благороден вид. Приглушената светлина ни прави привидно добри. Празненството ще бъде бляскаво, независимо че птиците също ще са си отишли и ще цари тишина. Падащите от дърветата листа ще се носят феерично по вятъра, косите ни ще се веят и ще попиват капките на ситния дъжд.
Спестихме си толкова думи. Утре поне ще потанцуваме. Вятърът ще пее. Ще бъде оглушително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар