неделя, 30 октомври 2011 г.

Седни, любов


Здравей, любов! Едва те разпознах
сред късни есенни цветя и хора…
Изчезна бързо мъжкият ми страх,
че няма с тебе скоро да говоря.

Седни, любов! И всичко ми кажи.
Аз мога цяла вечност да те слушам.
Възглавница на кръста си сложи,
удобно настани се. Аз ще пуша,

докато осъзная че си с мен,
замаян от красивите ти думи…
А щом се свърши есенният ден,
целувки ще останат помежду ни…

Няма коментари:

Публикуване на коментар