четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Обикнах тишината



Със времето обикнах тишината.
Спокойствието. Малките неща.
Не искам вече да си най-добрата.
Да бъдеш изключителна не ща.

Достатъчна е твоята прегръдка,
когато от деня съм уморен,
докато тихичко отпиваш глътка
от виното, щастлива че си с мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар