сряда, 26 октомври 2011 г.

Не мигай за малко


            Искам да ме откриваш в отблясъците, които се отразяват в стъклата на трамвая. Отблясъци от цветовете на града, от мислите на хора, които иначе изглеждат неми. Аз присъствам навсякъде в светлината.
            Отвори очите си. Спри за малко да премигаш. Възможно е лицето ми да се появи точно в мига, в който очите ти парят и не можеш да контролираш миглите си.
            Трамваят няма да спре скоро. Последната му спирка е на половин час път от тук, така че имаш време. Очакването разтяга времето. Половин час е равен на години и обратното, зависи от ъгъла, под който светлината се пречупва. Дишай учестено, защото палитрата на градските цветове и звучи ще ме представи всеки момент. Предстои да ме разпознаеш. Предстои да стана твой.
            Ако ти стане досадно да чакаш, като се взираш в стъклата на шумния трамвай, извади огледалцето от чантата си. Възможно е, докато си слагаш червило, да ме мернеш за секунда в него. Такава секунда е равна на вечност. Понеже смятам да остана завинаги с теб.
            Просто остани навън. Не мигай за мъничко. Всеки момент ще стана част от живота ти.
            Всеки един момент...

Няма коментари:

Публикуване на коментар