вторник, 4 октомври 2011 г.

3 - 5 PM


От три до пет за мен е мъртво време.
Във този промеждутък съм отвъд.
Отвъд реалността си пак до мене
и пак усещам хладната ти гръд.

От три до пет забожда ме с карфица
в ревера си ревниво есента.
Очи затварям. Виждам много птици.
Но няма как със тях да полетя.

От три до пет във тази малка стая
привидно само всичко е наред...
От три до пет не спирам да мечтая
да съм до теб. Eдинствено до теб! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар