Окаляха я думите така,
че вече на бездомница прилича.
В ръката още стиска стрък цветя -
цветята още могат да обичат.
Тя толкова неволи преживя
и колко обвинения понесе …
Без сили е. Без въздух. Отрезвя
в студа на тази октомврийска есен.
Отива си с оцапана душа.
Оставихме за нея и тъгата.
В студа тя дълго ще върви пеша,
към себе си притискайки цветята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар