На прима виста всичко е наред.
Обичаме се. Любим се. Живеем.
И мислим си, че движим се напред.
Променяме се. Губим се. Стареем.
На прима виста всичко е така,
каквото сме очаквали да бъде.
Грешим. А после махваме с ръка.
Изискваме. Ревнуваме и съдим.
На прима виста всичко е едно
случайно наше хубаво начало.
Щастливи сме. Доволни сме. Дано.
Дано началото е оправдало
очакването, тихата печал,
сълзите от тъга или от радост...
На прима виста бързо съм живял.
Пропуснал съм невинната си младост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар