четвъртък, 19 май 2011 г.

За мене да те няма


Портретът избледня.
А снимката изчезна.
Гневът ми отшумя.
Дори не ми е нервно.

Намерил съм покой
в среднощната наслада.
Дано те има той!
Дано си му награда,

макар и несъвсем,
макар да е за малко...
Страстта ти е рефрен,
цигарата, запалка,

два пръста питие
и ягоди в сметана –
Не може ли съвсем
за мене да те няма?

Няма коментари:

Публикуване на коментар