Портретът избледня.
А снимката изчезна.
Гневът ми отшумя.
Дори не ми е нервно.
Намерил съм покой
в среднощната наслада.
Дано те има той!
Дано си му награда,
макар и несъвсем,
макар да е за малко...
Страстта ти е рефрен,
цигарата, запалка,
два пръста питие
и ягоди в сметана –
Не може ли съвсем
за мене да те няма?
Няма коментари:
Публикуване на коментар